Всяка къща има палуба, специално предназначена за слънчеви бани или покрит басейн. Стаите са с отворен дизайн, от който ще се открива непосредствена гледка към морскаjd шир. Една от най-хубавите части е спалня под водата. До стаята се стига по спираловидно извити стълби, а леглото предлага сън сред морските обитатели.

 

Нов проект в далечния Изток е проектът The Floating Seahorse - колекция плаващи вили по бреговете на Дубай. Къщите имат по три нива: спалня и баня под водата, които предлагат гледка към подводния живот, основно ниво с кухня, трапезария и док и горно ниво с шезлонг, джакузи със стъклен под и малка кухня. Вече са продадени около 60 къщички, а цените започват от 2.8 милиона долара. Архитектите от Waterstudio смятат, че този тип къщи се превръщат в тренд, особено за по-заможните хора, които, освен пентхаус, търсят и къщи, в които могат да се чувстват като на частен остров. Очаква се в следващите години да се строят все повече плаващи домове, което е и вследствие на нарастващия брой на населението и затоплянето на климата. Извън прагматичните причини, плаващите домове предлагат по-интимна връзка с водата, дават чувство за свобода и лекота и предлагат незаменима гледка. В САЩ плаващи домове има най-вече на Западния бряг, където езерата Сиатъл, Вашингтон, Юнион и Локс предлагат идеални условия за построяване на такива сгради. „Тези къщи предлагат неповторимо изживяване“, казва Ерик Коб, архитект от Сиатъл, който разработва концепция за плаващи къщи. „Когато сте на първия етаж, вие сте на нивото на водата и се чувствате като в лодка. Невероятно е да имаш плъзгаща врата към спалнята и да виждаш водата.“

 

През последните години обаче построяването на плаващи къщи в Сиатъл става все по-трудно заради регулациите и ограниченията, тъй като големите масиви правят сянка и влияят на екосистемата. Въпреки това интересът към тях расте все повече. Коен Олтиус от Waterstudio смята, че подобни наредби отразяват „стария начин на мислене“ и спират този тип домове да се превърнат в сила на пазара на имоти. „Опитът, който имаме от Холандия, ни прави специалисти да преценяваме колко големи и малки могат да бъдат основите на подобно нещо“, смята той. Много архитекти смятат, че тези сгради са много по-устойчиви, защото са лесно подвижни и могат да бъдат местени, без да оказват влияние върху околната среда.

 

Пример за подобен проект е този на BMT – SeaScape, за офшорна зона около малки острови, където устойчивостта е изключително важна. В този проект енергията се осигуява от соларни панели на покрива и се използва естествената вентилация. Концепцията за плаващи домове се използва и за хуманитарни каузи, особено в нискоразположени и застрашени от наводнения райони. Все по-засислено е търсенето за такива райони от Украйна до Китай. В Лондон подобни къщи идват и в отговор на жилищната криза.

 

Един подобен проект е на Baca Architects и предвижда сглобяеми плаващи домове по протежение на 50 мили в реки и канали, както и 150 хектара допълнително пространство около пристанища и докове. Според Коен Олтус преходът към плаващите домове е въпрос на включване към мрежата, както и да се срещне разбиране от страна на местните власти и застрахователните компании, да се разбере тяхната полза, ниска цена за поддръжка и продължителността им на живот. Ако нивото на водата започне да расте, както сочат прогнозите, властите няма да иамт друг избор, освен да приемат идеята за този тип домове. В момента някои страни са по-отворени към тези проекти.

 

Waterstudio са прекарали последните две години в работа по проект във Флорида, където срещат отпор от страна на местната общност . "Ако имам парче земя, мога да строя, но ако имам малко място във водата, всеки се оплаква“, казва Олтиус. По думите му в САЩ хората имат много по-развито чувство за справедливост и права, в сравнение с хората в Европа и Азия. „В крайна сметка от тези домове могат да се възползват всички“, смята архитектът.